6 апр. 2011 г., 16:32

Онези сънища

754 1 2

Притичай из воалите
на нашата интимност
и попий ме цялата -
представяй си единност.
Мисли си за очите ми,
премрежени под клепачите.
Мисли си за обичане,
каквото и да значи...
Мисли за мене днес,
взривявай с пукот сцената,
взимай мечтан превес,
от други ме отнемай.
Рисувай го упадъчно,
искрящо, ефирно, диво...
Из дебрите загадъчно,
по билата с изгреви покривай.
Рисувай ме, взривявай ме,
и вписвай се в очите ми.
Помни ме, притежавай ме,
прелей ме в теб, наричай ме...

И после събуди се.
Аз съм от онези сънища,
с вкус на въздух истински.
Привиждам ти се в бъдещето,
а после в безкрая се разплисквам.

06.04.2011г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....