И в най-далечни времена,
и в най-забравени места,
и в най-студените сьрца
е имало и има онова,
което нямате сега.
Изгонено по нечия вина,
забравено от нечия глава,
погребано в нечия льжа...
То винаги ще бьде онова,
което нямате сега.
Вьв времето ще скита вечно,
в забравата ще дави всичко,
което го погреба в льжа...
... То пак ще бьде онова,
което нямате сега.
В забравата ще тьрси вечно,
в льжите ще скьрби,
но винаги ще се стреми
леда в сьрцата ви да разтопи.
... То пак ще бьде онова,
което нямате сега.
21.01.2008г.
София.
© Ирина Чолакова Все права защищены