Онова
И в най-далечни времена,
и в най-забравени места,
и в най-студените сьрца
е имало и има онова,
което нямате сега.
Изгонено по нечия вина,
забравено от нечия глава,
погребано в нечия льжа...
То винаги ще бьде онова,
което нямате сега.
Вьв времето ще скита вечно,
в забравата ще дави всичко,
което го погреба в льжа...
... То пак ще бьде онова,
което нямате сега.
В забравата ще тьрси вечно,
в льжите ще скьрби,
но винаги ще се стреми
леда в сьрцата ви да разтопи.
... То пак ще бьде онова,
което нямате сега.
21.01.2008г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Чолакова Всички права запазени