Мокрото дърво с кора, на светлината, като слонска кожа. А зад него - сумрак... запълнен от вода, трохи, покривки и звукът на ножа, остъргващ ръбовете на деня... тук-там антенна, разредена светлина.
Милиарди светлини в пороя, обгърнати в цигарен дим. Димът... Натежалата муха сълзи в окото на прозорец. Цигарата дими. Зад нея разтваря завесите пороя и аз съм заслепен от милиардите звезди на онзи град в покоя. Градът, строен несръчно от самото му начало, та чак до края - до човешкия му край. До края на човека, жлъчно обсаден, от своя АЗ, с големи букви писаното слово на невиждан и нечуван, ненавиждан геноцид - човек, убиващ в себе си човека... Но този град... и тези светлини, разкрити ми в гърдите на пороя... Този град на щастливите - свободни хора, разкъсали бесилото на Бога... Да, хора, съградили път във себе си, но към народа. Градили го високо. Строили го в душата. Колона след колона, издигали те мисъл красива и свободна... И всеки избор бил опора, и бил товар по пътя нов, над пропастите от тревога. Все пак, не бил готов човекът да извика - Мога сам да се преборя! Мога във гърдите си да смажа роба! Но той се трудел и строил. Той горд бил, смел - така решил: Високо там - в душата, път ще построим, недостъпен за тълпата и не за себе си, а за народа - Нарекли пътя си Свобода.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.