Описание
Измежду малкото нестъпкани стръкчета
изсушена, пожълтяла трева
със сребърен блясък оглежда се в нас
съвършената капка роса.
Съхранявай я в колба, във стъкленица...
Възкачи я високо, на върха на игла;
запечатай я в синьото на очите си.
Помогни ù да диша свободно.
Защото свободата няма цена –
макар да е силно отровна.
Важен е личният пример:
и все пак
в резервата за угаснали,
прегорели слънца
този подход не е уместен.
Вечната зима, вечният мрак,
без съмнение, най-често
изискват
да имаш под ръка всъдеход.
Сухият студ те изтисква.
Така протича
денят на пингвините.
Така протича
един човешки живот.
Доколкото подлежи на описване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
