Описание
Измежду малкото нестъпкани стръкчета
изсушена, пожълтяла трева
със сребърен блясък оглежда се в нас
съвършената капка роса.
Съхранявай я в колба, във стъкленица...
Възкачи я високо, на върха на игла;
запечатай я в синьото на очите си.
Помогни ù да диша свободно.
Защото свободата няма цена –
макар да е силно отровна.
Важен е личният пример:
и все пак
в резервата за угаснали,
прегорели слънца
този подход не е уместен.
Вечната зима, вечният мрак,
без съмнение, най-често
изискват
да имаш под ръка всъдеход.
Сухият студ те изтисква.
Така протича
денят на пингвините.
Така протича
един човешки живот.
Доколкото подлежи на описване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
