Измежду малкото нестъпкани стръкчета

изсушена, пожълтяла трева

със сребърен блясък оглежда се в нас

съвършената капка роса.

Съхранявай я в колба, във стъкленица...

Възкачи я високо, на върха на игла;

запечатай я в синьото на очите си.

Помогни ù да диша свободно.

Защото свободата няма цена –

макар да е силно отровна.

Важен е личният пример:

                                            и все пак

в резервата за угаснали,

                                    прегорели слънца

този подход не е уместен.

Вечната зима, вечният мрак,

без съмнение, най-често

                                      изискват

                                            да имаш под ръка всъдеход.

Сухият студ те изтисква.

Така протича

                 денят на пингвините.

Така протича

                 един човешки живот.

Доколкото подлежи на описване.