22 окт. 2009 г., 22:09

Опит 

  Поэзия » Другая
779 0 18

Не виждам смисъл... Няма и надежда...

Съдбата ми  отново се заплете.

Загубих обич, не дочаках нежност.

Увяхна подареното ми цвете.

 

Пронизана в най-святата си същност -

на майка, на любима, на съпруга -

самотна, към затвора си се връщам.

Пътеката в трънаците се губи...

 

Къде да търся истина ревниво,

за да открия вярната посока?

От загубите как да черпя сили,

живота си да превъртя наопаки?

 

Във себе си се вглеждам - да повярвам,

че смело съм си хванала юздите...

Не ме съдете! Може да е рано

да полетя... 

                     Но трябва да опитам!

 

 

 

 

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??