22 окт. 2009 г., 22:09

Опит

984 0 18

Не виждам смисъл... Няма и надежда...

Съдбата ми  отново се заплете.

Загубих обич, не дочаках нежност.

Увяхна подареното ми цвете.

 

Пронизана в най-святата си същност -

на майка, на любима, на съпруга -

самотна, към затвора си се връщам.

Пътеката в трънаците се губи...

 

Къде да търся истина ревниво,

за да открия вярната посока?

От загубите как да черпя сили,

живота си да превъртя наопаки?

 

Във себе си се вглеждам - да повярвам,

че смело съм си хванала юздите...

Не ме съдете! Може да е рано

да полетя... 

                     Но трябва да опитам!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...