22.10.2009 г., 22:09 ч.

Опит 

  Поезия » Друга
777 0 18

Не виждам смисъл... Няма и надежда...

Съдбата ми  отново се заплете.

Загубих обич, не дочаках нежност.

Увяхна подареното ми цвете.

 

Пронизана в най-святата си същност -

на майка, на любима, на съпруга -

самотна, към затвора си се връщам.

Пътеката в трънаците се губи...

 

Къде да търся истина ревниво,

за да открия вярната посока?

От загубите как да черпя сили,

живота си да превъртя наопаки?

 

Във себе си се вглеждам - да повярвам,

че смело съм си хванала юздите...

Не ме съдете! Може да е рано

да полетя... 

                     Но трябва да опитам!

 

 

 

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??