Oct 22, 2009, 10:09 PM

Опит

  Poetry » Other
980 0 18

Не виждам смисъл... Няма и надежда...

Съдбата ми  отново се заплете.

Загубих обич, не дочаках нежност.

Увяхна подареното ми цвете.

 

Пронизана в най-святата си същност -

на майка, на любима, на съпруга -

самотна, към затвора си се връщам.

Пътеката в трънаците се губи...

 

Къде да търся истина ревниво,

за да открия вярната посока?

От загубите как да черпя сили,

живота си да превъртя наопаки?

 

Във себе си се вглеждам - да повярвам,

че смело съм си хванала юздите...

Не ме съдете! Може да е рано

да полетя... 

                     Но трябва да опитам!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...