13 янв. 2009 г., 18:31
Опитах се...
Опитах се и да летя,
(Учудва ли те?)
и да виждам
през мрака нощем,
да кръжа
по орбитите
на мъглите...
Опитах се и да мълча,
когато утрото говори,
и да се слея
с песента
на пролетта
и на простора...
Опитах да открия мост
между нещата
и душата,
да чуя
някакво добро
във битието
на Земята...
Опитах даже
същността
на своя
порив
и...
заплаках...
© Руми Бакърджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви за коментарите.
Идеми Дойдеми, радвам се, че си искрен/а/. Съжалявам, че ти е убягнало съдържанието. Не съм човек, който мрази критиката или трудно я преглъща. Благодарна съм за нея, защото тя ми помага. Но тук ще й се противопоставя - този стих има съдържание. -
"Опитай се пак!", както казва дядо Славейков.
Поздрав! -
Продължавай да опитваш!
-
Поздрави и от мен, Руми!
-
А порива означава стремеж и щастие!
Поздрави, Руми! -
"Опитах да открия мост
между нещата
и душата,"
Опитът изгражда живот от парченцата...
Продължавай да опитваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
опитай пак... а стихът е силен и стойностен...аз те разбрах...