Опиване
Обикнах те,
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох мен
във твоя лик!
Високо, да,
над простите неща!
Високо там,
със облак бял,
прекрачихме те
заедно, живот!
Незнайна сила
тегли ни на сал,
с опиянение,
по твоя брод!
С припряност
опитваме всичко
и не ни се умира,
за нищо!
С ненаситност
как се обича,
че и смъртта
ще служи за нещо!
Да пишем
с най-точния изказ,
по поляни диви,
насън!
И да живеем
в нашия разказ,
не в миражи,
без звън!
Да те изпивам,
светъл лъч,
със две души,
прегърнати!
Вървяли заедно
по своя път,
от лъч видяни,
па целунати...
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох мен
във твоя лик!
Високо, да,
над простите неща!
Високо там,
със облак бял,
прекрачихме те
заедно, живот!
Незнайна сила
тегли ни на сал,
с опиянение,
по твоя брод!
С припряност
опитваме всичко
и не ни се умира,
за нищо!
С ненаситност
как се обича,
че и смъртта
ще служи за нещо!
Да пишем
с най-точния изказ,
по поляни диви,
насън!
И да живеем
в нашия разказ,
не в миражи,
без звън!
Да те изпивам,
светъл лъч,
със две души,
прегърнати!
Вървяли заедно
по своя път,
от лъч видяни,
па целунати...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
!
