Опиване
Обикнах те,
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох мен
във твоя лик!
Високо, да,
над простите неща!
Високо там,
със облак бял,
прекрачихме те
заедно, живот!
Незнайна сила
тегли ни на сал,
с опиянение,
по твоя брод!
С припряност
опитваме всичко
и не ни се умира,
за нищо!
С ненаситност
как се обича,
че и смъртта
ще служи за нещо!
Да пишем
с най-точния изказ,
по поляни диви,
насън!
И да живеем
в нашия разказ,
не в миражи,
без звън!
Да те изпивам,
светъл лъч,
със две души,
прегърнати!
Вървяли заедно
по своя път,
от лъч видяни,
па целунати...
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох мен
във твоя лик!
Високо, да,
над простите неща!
Високо там,
със облак бял,
прекрачихме те
заедно, живот!
Незнайна сила
тегли ни на сал,
с опиянение,
по твоя брод!
С припряност
опитваме всичко
и не ни се умира,
за нищо!
С ненаситност
как се обича,
че и смъртта
ще служи за нещо!
Да пишем
с най-точния изказ,
по поляни диви,
насън!
И да живеем
в нашия разказ,
не в миражи,
без звън!
Да те изпивам,
светъл лъч,
със две души,
прегърнати!
Вървяли заедно
по своя път,
от лъч видяни,
па целунати...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
!
