Обикнах те, мой собствен вик! Изпивах с теб докрай нощта! Пренесох мен във твоя лик! Високо, да, над простите неща! Високо там, със облак бял, прекрачихме те заедно, живот! Незнайна сила тегли ни на сал, с опиянение, по твоя брод! С припряност опитваме всичко и не ни се умира, за нищо! С ненаситност как се обича, че и смъртта ще служи за нещо! Да пишем с най-точния изказ, по поляни диви, насън! И да живеем в нашия разказ, не в миражи, без звън! Да те изпивам, светъл лъч, със две души, прегърнати! Вървяли заедно по своя път, от лъч видяни, па целунати...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
с най-точния изказ,
по поляни диви,
насън!
И да живеем
в нашия разказ,
не в миражи,
без звън!
Много е хубаво!!!Прегръщам те