тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
19.04.2008 г., 9:15 ч.

Опиване 

  Поезия » Любовна
617 0 19
Обикнах те,
                    мой собствен вик!
Изпивах с теб
                       докрай нощта!
Пренесох мен
                       във твоя лик!
Високо, да,
                   над простите неща!
Високо там,
                    със облак бял,
прекрачихме те
                          заедно, живот!
Незнайна сила
                         тегли ни на сал,
с опиянение,
                     по твоя брод!
С припряност
                      опитваме всичко
и не ни се умира,
                             за нищо!
С ненаситност
                        как се обича,
че и смъртта
                     ще служи за нещо!
Да пишем
                 с най-точния изказ,
по поляни диви,
                          насън!
И да живеем
                     в нашия разказ,
не в миражи,
                     без звън!
Да те изпивам,
                         светъл лъч,
със две души,
                       прегърнати!
Вървяли заедно
                          по своя път,
от лъч видяни,
                        па целунати...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??