10 нояб. 2007 г., 17:04
Нежен полъх на диви цветя
погали ме нежно в нощта.
Колко истинска беше тя
сред тази необятна тъмнина -
тя, моята красива, недостижима мечта.
Доближих се аз, без да искам,
нейното ухание ме теглеше без свян.
В миг усетих магията на страстта -
малките балончета от еликсира на младостта
се множаха и разстилаха по тялото й -
ахх, какво тяло - на истинска богиня.
Колко съвършена е тя и колко безпомощна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация