Опиянен... от “диви цветя”
Нежен полъх на диви цветя
погали ме нежно в нощта.
Колко истинска беше тя
сред тази необятна тъмнина -
тя, моята красива, недостижима мечта.
Доближих се аз, без да искам,
нейното ухание ме теглеше без свян.
В миг усетих магията на страстта -
малките балончета от еликсира на младостта
се множаха и разстилаха по тялото й -
ахх, какво тяло - на истинска богиня.
Колко съвършена е тя и колко безпомощна.
Лежи, смее се, невинно поглежда ме...
и в миг дивите цветя тръгват към мен
и застилат всичко, за да ми прошепнат
„тя те иска всеки ден...".
Опиянен, омагьосан, вцепенен,
поддадох се така изкушен.
Грешка ли бе или не - не знам,
но не можах да й устоя.
Как да не вкуся от този еликсир на страстта!?!
Дали без свян, дали без срам
и аз не знам,
но бях отново неин роб...
А тя не жалеше,
когато иска своя блян!?!
© Яна Георгиева All rights reserved.
Недей! Много добър стих отново
