Опиянен... от “диви цветя”

10 nov 2007, 17:04

Poesía » De amor

1066 0 3

Нежен полъх на диви цветя

погали ме нежно в нощта.

Колко истинска беше тя

сред тази необятна тъмнина -

тя, моята красива, недостижима мечта.

Доближих се аз, без да искам,

нейното ухание ме теглеше без свян.

В миг усетих магията на страстта -

малките балончета от еликсира на младостта

се множаха и разстилаха по тялото й -

ахх, какво тяло - на истинска богиня.

Колко съвършена е тя и колко безпомощна.

Лежи, смее се, невинно поглежда ме...

и в миг дивите цветя тръгват към мен

и застилат всичко, за да ми прошепнат

„тя те иска всеки ден...".

Опиянен, омагьосан, вцепенен,

поддадох се така изкушен.

Грешка ли бе или не - не знам,

но не можах да й устоя.

Как да не вкуся от този еликсир на страстта!?!

Дали без свян, дали без срам

и аз не знам,

но бях отново неин роб...

А тя не жалеше,

когато иска своя блян!?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ani1313 (Ангелина)

2008-02-21T23:19:17+02:00

Ееее ама и ти не жалиш писеца си Недей! Много добър стих отново
3y3ka (Зузка)

2008-01-14T09:34:50+02:00

Приказен стих!!!
Аплодисменти!
Mimi1001 (Мими)

2007-12-09T23:34:29+02:00

Браво, Яна!