15 нояб. 2022 г., 14:51

Оптимистична прогноза

349 1 6

Ноември, леко дъжд ни навестява,

но капките за кратко ромолят.

Прокапала е цялата държава,

родината е в рани и болят.

 

Но времето е меко и послушно

приятно хладно, есенен балсам.

Живеем: всеки сам, а не задружно,

над нас елитът ни краде без срам.

 

Какво да правим, зимата ни чака,

дано се позабави този сняг.

Един копнеж в сърцата ни проплака

за по-добър живот, но няма как.

 

Ех, есен, есен още топла грееш,

каква си радост, наш обичан дом.

А после как в студа ще оцелеем,

решили сме, така ще бъде щом

 

декември пусне лудите си хали,

а може да е нежен. Кой го знай?

До март да стигнем, вече разпознали

гласът на пролетта в април и май.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, мили приятели! Есента си отива, идва зимата, а ние вече мечтаем за пролет и лято Но сега наближава Рождество Христово и е време да подготвим душите си за Благата вест, че Бог се роди и да празнуваме от сърце
    с благодарност към Твореца! " но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. “ (Послание на Св. апостол Павел до галатяни Глава 4, Стих 4 –7).
  • Поздравления за стиха ти, Милена! Хареса ми!
  • И мъка да е, слънцето щом топли и кокалите не премръзват нощем
    привиждат ни се люлякови облаци, а ние- като без крила, безпомощни... Такива едни мисли ми навя.
  • Хареса ми, Миленче, много красив стих. Поздравявам те!
  • Както казваше прабаба ми: — "Само да се хванем за зелено".

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...