Оптимистична прогноза
Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно
приятно хладно, есенен балсам.
Живеем: всеки сам, а не задружно,
над нас елитът ни краде без срам.
Какво да правим, зимата ни чака,
дано се позабави този сняг.
Един копнеж в сърцата ни проплака
за по-добър живот, но няма как.
Ех, есен, есен още топла грееш,
каква си радост, наш обичан дом.
А после как в студа ще оцелеем,
решили сме, така ще бъде щом
декември пусне лудите си хали,
а може да е нежен. Кой го знай?
До март да стигнем, вече разпознали
гласът на пролетта в април и май.
© Милена Френкева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления за стиха ти, Милена! Хареса ми!
-
И мъка да е, слънцето щом топли и кокалите не премръзват нощем
привиждат ни се люлякови облаци, а ние- като без крила, безпомощни... Такива едни мисли ми навя. -
Хареса ми, Миленче, много красив стих. Поздравявам те!
-
Както казваше прабаба ми: — "Само да се хванем за зелено".
-
Много хубав стих. Добра прогноза.
Поздрави! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с благодарност към Твореца! " но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. “ (Послание на Св. апостол Павел до галатяни Глава 4, Стих 4 –7).