Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!...
И не по жребий на Съдбата,
или с поредния каприз –
избра живот из Необята,
пред тихият крайбрежен бриз!...
Не винаги добре премислен,
но убедено осъзнат –
Животът бе безкрайно и́стинен
в един така „объркан“ Свят!...
... Внезапно Вятърът усилва
край теб вечерните вълни́,
а с него Споменът те милва
със „грехове“ от други дни...
Разбрал си: Цялото човечество
избрало преди векове́ –
Земята да му е Отечество
било́ е с тези „грехове́“...
Естествено при „равносметка“
човек понякога тъжи́,
когато мисли над „отметката“ –
дали е прав, или греши́!...
Но просто е така устро́ен –
с „грехът“ на място си тежи́!...
... Засилва се ревът прибоен –
тревожно вятърът кръжи́...
И бурята е вече близко –
усещаш предстои́ сега,
понеже птиците на ниско
летят, а в пяна е брега...
... И знаеш, че е безразсъдно
да тръгваш към миражен фар,
но все едно и недостъпен
той може да е „твоят зар“,
защото „Нещо“ неподвластно
на разума те грабва пак –
това е: Чувство препрекрасно
във ураган да стигнеш Бряг!...
01.11.2020. /едно време в Океаните
© Коста Качев Все права защищены