Оптимистична равносметка

„Загледан“ в Миналото вечер,

замислен в тихия прибой –

разбираш „грешни ми човече“,

че всеки избор беше твой!...

И не по жребий на Съдбата,

или с поредния каприз –

избра живот из Необята,

пред тихият крайбрежен бриз!...

Не винаги добре премислен,

но убедено осъзнат –

Животът бе безкрайно и́стинен

в един така „объркан“ Свят!...

... Внезапно Вятърът усилва

край теб вечерните вълни́,

а с него Споменът те милва

със „грехове“ от други дни...

Разбрал си: Цялото човечество

избрало преди векове́ –

Земята да му е Отечество

било́ е с тези „грехове́“...

Естествено при „равносметка“

човек понякога тъжи́,

когато мисли над „отметката“ –

дали е прав, или греши́!...

Но просто е така устро́ен –

с „грехът“ на място си тежи́!...

... Засилва се ревът прибоен –

тревожно вятърът кръжи́...

И бурята е вече близко –

усещаш предстои́ сега,

понеже птиците на ниско

летят, а в пяна е брега...

... И знаеш, че е безразсъдно

да тръгваш към миражен фар,

но все едно и недостъпен

той може да е „твоят зар“,

защото „Нещо“ неподвластно

на разума те грабва пак –

това е: Чувство препрекрасно

във ураган да стигнеш Бряг!...

01.11.2020. /едно време в Океаните