Nov 1, 2020, 7:10 PM

Оптимистична равносметка

400 1 1

 

Оптимистична равносметка

 

„Загледан“ в Миналото вечер,

замислен в тихия прибой –

разбираш „грешни ми човече“,

че всеки избор беше твой!...

 

И не по жребий на Съдбата,

или с поредния каприз –

избра живот из Необята,

пред тихият крайбрежен бриз!...

 

Не винаги добре премислен,

но убедено осъзнат –

Животът бе безкрайно и́стинен

в един така „объркан“ Свят!...

 

... Внезапно Вятърът усилва

край теб вечерните вълни́,

а с него Споменът те милва

със „грехове“ от други дни...

 

Разбрал си: Цялото човечество

избрало преди векове́ –

Земята да му е Отечество

било́ е с тези „грехове́“...

 

Естествено при „равносметка“

човек понякога тъжи́,

когато мисли над „отметката“ –

дали е прав, или греши́!...

 

Но просто е така устро́ен –

с „грехът“ на място си тежи́!...

... Засилва се ревът прибоен –

тревожно вятърът кръжи́...

 

И бурята е вече близко –

усещаш предстои́ сега,

понеже птиците на ниско

летят, а в пяна е брега...

 

... И знаеш, че е безразсъдно

да тръгваш към миражен фар,

но все едно и недостъпен

той може да е „твоят зар“,

 

защото „Нещо“ неподвластно

на разума те грабва пак –

това е: Чувство препрекрасно

във ураган да стигнеш Бряг!...

 

01.11.2020. /едно време в Океаните

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като самотен сал в бурята е човек. Така го почувствах. Поздравления за поезията!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...