karerina43 (Катерина Маркова)
1 0
5 июн. 2011 г., 18:34

Оптимистично 

  Поэзия » Другая
396 0 2

В огледалото погледнах и изтръпнах,

че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.

- Нима това съм аз? -

пита с тревога моят глас.

 

Но виждам блясък във очите

и, макар да са бели косите,

надежда блесна в мен във този час,

че повече от всякога съм жива аз.

© Катерина Маркова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??