Оптимистично
486
0
2
В огледалото погледнах и изтръпнах,
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите
и, макар да са бели косите,
надежда блесна в мен във този час,
че повече от всякога съм жива аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Маркова Все права защищены
