5 июн. 2011 г., 18:34

Оптимистично 

  Поэзия » Другая
419 0 2
В огледалото погледнах и изтръпнах,
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите
и, макар да са бели косите,
надежда блесна в мен във този час,
че повече от всякога съм жива аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Маркова Все права защищены

Предложения
: ??:??