karerina43 (Катерина Маркова)
1 0
5.06.2011 г., 18:34 ч.

Оптимистично 

  Поезия » Друга
402 0 2

В огледалото погледнах и изтръпнах,

че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.

- Нима това съм аз? -

пита с тревога моят глас.

 

Но виждам блясък във очите

и, макар да са бели косите,

надежда блесна в мен във този час,

че повече от всякога съм жива аз.

© Катерина Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??