Оптимистично
489
0
2
В огледалото погледнах и изтръпнах,
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите
и, макар да са бели косите,
надежда блесна в мен във този час,
че повече от всякога съм жива аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Маркова Всички права запазени
