5 jun 2011, 18:34

Оптимистично 

  Poesía » Otra
398 0 2

В огледалото погледнах и изтръпнах,

че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.

- Нима това съм аз? -

пита с тревога моят глас.

 

Но виждам блясък във очите

и, макар да са бели косите,

надежда блесна в мен във този час,

че повече от всякога съм жива аз.

© Катерина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??