Оптимистично

Poesía » Otra

488 0 2

В огледалото погледнах и изтръпнах,

че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.

- Нима това съм аз? -

пита с тревога моят глас.

Но виждам блясък във очите

и, макар да са бели косите,

надежда блесна в мен във този час,

че повече от всякога съм жива аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

feia (Вилдан Сефер)

Щом този блясък го има, няма страшно!

2011-06-06T19:05:52+03:00
рокерче666 (Богдана Маринова)

Хубаво стихче,оптимистично.Поздрави!

2011-06-05T23:44:16+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0