Jun 5, 2011, 6:34 PM
Оптимистично
418
0
2
В огледалото погледнах и изтръпнах,
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите
и, макар да са бели косите,
надежда блесна в мен във този час,
че повече от всякога съм жива аз.
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите
и, макар да са бели косите,
надежда блесна в мен във този час,
че повече от всякога съм жива аз.
© Катерина Маркова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
