karerina43 (Катерина Маркова)
1 0
Jun 5, 2011, 6:34 PM

Оптимистично 

  Poetry » Other
397 0 2

В огледалото погледнах и изтръпнах,

че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.

- Нима това съм аз? -

пита с тревога моят глас.

 

Но виждам блясък във очите

и, макар да са бели косите,

надежда блесна в мен във този час,

че повече от всякога съм жива аз.

© Катерина Маркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??