19 апр. 2012 г., 23:44

ОптиМистично

629 0 2

Животът почва странно, в миг,

с първа глътка въздух, с детски вик

и също тъй и свършва - странно,

с последна глътка и отново бездиханно,

в небитието, в нищото, във непознатото,

душата по- ценна е от златото,

и с нея заедно духът,

не бива и не могат да умрат.

Но неизбежно тялото умира,

храним го, обличаме го във коприна

и чудно, пак умира, чезне като дим,

в смъртта застива сякаш с маската на мим,

и всичко към небето литва,

отчето чете молитва,

край ковчег, мъртвец и живи хора,

във гласа му има толкова умора,

обидно е, понеже е формално,

смъртта на непознатите е нещо най- нормално.

С близките ни не е тъй, уви,

опечаленият сериозно до ковчега бди,

и бдял би цяла вечност осторожно,

ако беше туй въобще възможно.

Надеждата остава си кристално ясна,

за нея всяка книга ще е тясна.

Надеждата за вечния живот,

където няма болка, сълзи и хомот.

Хомотът на греха, оплел жестоко
сърцата ни, телата, умовете,
хомотът на страха, сковал дълбоко
душите ни назад във вековете.
Страхът от тази неизбежна смърт,
коварно дебнеща ни в тъмнината,
която е закон неумолим и твърд,
ковчегът дървен във земята.
Чували сме също за Иисуса,
за оня странен дърводелец,
дето не изпитвал грам погнуса
от крадец и прелюбодеец.
Чували сме, че умрял,
убит жестоко прикован
и... отново оживял,
видяли го насам-натам.
Преборил тази смърт проклета,
умрял, убивайки и нея,
така оставил ни завета,
превърнал се във епопея.
И който вярва в него, казват,
и изостави всеки грях,
за него ангели се радват
и чакат го да пее с тях.
Дали е тъй, не знам все още,
но дядо беше убеден във това,
понякога се будя нощем
и спомням си го как умря.
Полегна вечерта в кревата,
зачете някакъв псалтир,
благодари на Бога в небесата
и кротко си заспа във мир.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лебовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се моля да ме сполети "щастието" на дядо ти,не сега де,а когато му дойде времето.Стиха ти е прекрасен.
  • Когато душата ти принадлежи е леко, като при твоя дядо.Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...