Apr 19, 2012, 11:44 PM

ОптиМистично

  Poetry
625 0 2

Животът почва странно, в миг,

с първа глътка въздух, с детски вик

и също тъй и свършва - странно,

с последна глътка и отново бездиханно,

в небитието, в нищото, във непознатото,

душата по- ценна е от златото,

и с нея заедно духът,

не бива и не могат да умрат.

Но неизбежно тялото умира,

храним го, обличаме го във коприна

и чудно, пак умира, чезне като дим,

в смъртта застива сякаш с маската на мим,

и всичко към небето литва,

отчето чете молитва,

край ковчег, мъртвец и живи хора,

във гласа му има толкова умора,

обидно е, понеже е формално,

смъртта на непознатите е нещо най- нормално.

С близките ни не е тъй, уви,

опечаленият сериозно до ковчега бди,

и бдял би цяла вечност осторожно,

ако беше туй въобще възможно.

Надеждата остава си кристално ясна,

за нея всяка книга ще е тясна.

Надеждата за вечния живот,

където няма болка, сълзи и хомот.

Хомотът на греха, оплел жестоко
сърцата ни, телата, умовете,
хомотът на страха, сковал дълбоко
душите ни назад във вековете.
Страхът от тази неизбежна смърт,
коварно дебнеща ни в тъмнината,
която е закон неумолим и твърд,
ковчегът дървен във земята.
Чували сме също за Иисуса,
за оня странен дърводелец,
дето не изпитвал грам погнуса
от крадец и прелюбодеец.
Чували сме, че умрял,
убит жестоко прикован
и... отново оживял,
видяли го насам-натам.
Преборил тази смърт проклета,
умрял, убивайки и нея,
така оставил ни завета,
превърнал се във епопея.
И който вярва в него, казват,
и изостави всеки грях,
за него ангели се радват
и чакат го да пее с тях.
Дали е тъй, не знам все още,
но дядо беше убеден във това,
понякога се будя нощем
и спомням си го как умря.
Полегна вечерта в кревата,
зачете някакъв псалтир,
благодари на Бога в небесата
и кротко си заспа във мир.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз се моля да ме сполети "щастието" на дядо ти,не сега де,а когато му дойде времето.Стиха ти е прекрасен.
  • Когато душата ти принадлежи е леко, като при твоя дядо.Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...