Оптимистично
Спор имах с дъщеря си на закуска
и тя попита свършва ли света,
когато някой спирката изпуска
и хвърли топка пясък на снега.
А аз дочух единствено гласа ти -
сърце наивно: "Не! Не свършва той!
Ще има някой, който ще упъти
в момент разбит поредния герой
и вместо страх да слезе от тролея
ще се качи усмивка подарена."
С това начало, дъще, се живее,
а самотата ни умира споделена... :)
28.03.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Василева Все права защищены
Оптимизмът е онова, което винаги ме е спасявало. А и повече ми харесва чашата да е наполовина пълна 
