Спор имах с дъщеря си на закуска
и тя попита свършва ли света,
когато някой спирката изпуска
и хвърли топка пясък на снега.
А аз дочух единствено гласа ти -
сърце наивно: "Не! Не свършва той!
Ще има някой, който ще упъти
в момент разбит поредния герой
и вместо страх да слезе от тролея
ще се качи усмивка подарена."
С това начало, дъще, се живее,
а самотата ни умира споделена... :)
28.03.2007
© Надя Василева All rights reserved.
Оптимизмът е онова, което винаги ме е спасявало. А и повече ми харесва чашата да е наполовина пълна 
И светът не свърши... Стихът ти наистина звучи оптимистично Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
