aichelq (Надя Василева)
41 15
1 oct 2008, 15:29

Оптимистично 

  Poesía
543 0 3

Спор имах с дъщеря си на закуска

и тя попита свършва ли света,

когато някой спирката изпуска

и хвърли топка пясък на снега.

А аз дочух единствено гласа ти -

сърце наивно: "Не! Не свършва той!

Ще има някой, който ще упъти

в момент разбит поредния герой

и вместо страх да слезе от тролея

ще се качи усмивка подарена."

С това начало, дъще, се живее,

а самотата ни умира споделена... :)

                                              28.03.2007

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Оптимизмът е онова, което винаги ме е спасявало. А и повече ми харесва чашата да е наполовина пълна
  • Много ми хареса!
    Няма свършване на света, с този оптимизъм.
    Поздравления, Надя.
  • Е, аз една сутрин си пропуснах спирката и нямах идея къде бях, но открих (с огромна радост), че всъщност съм пропуснала само една. И светът не свърши... Стихът ти наистина звучи оптимистично
Propuestas
: ??:??