aichelq (Надя Василева)
1 41

1 oct 2008, 15:29

Оптимистично

Poesía

829 0 3

Спор имах с дъщеря си на закуска

и тя попита свършва ли света,

когато някой спирката изпуска

и хвърли топка пясък на снега.

А аз дочух единствено гласа ти -

сърце наивно: "Не! Не свършва той!

Ще има някой, който ще упъти

в момент разбит поредния герой

и вместо страх да слезе от тролея

ще се качи усмивка подарена."

С това начало, дъще, се живее,

а самотата ни умира споделена... :)

28.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aichelq (Надя Василева)

Благодаря Оптимизмът е онова, което винаги ме е спасявало. А и повече ми харесва чашата да е наполовина пълна

2008-10-01T23:51:03+03:00
dodic (Деян Димитров)

Много ми хареса!
Няма свършване на света, с този оптимизъм.
Поздравления, Надя.

2008-10-01T19:25:26+03:00
Tin-Tin (Тина)

Е, аз една сутрин си пропуснах спирката и нямах идея къде бях, но открих (с огромна радост), че всъщност съм пропуснала само една. И светът не свърши... Стихът ти наистина звучи оптимистично

2008-10-01T16:43:11+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9