IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
16 июл. 2007 г., 10:49

Оптимистично 

  Поэзия
483 0 6
    Слънцето радушно се усмихна,
    на оскотялата ми ледена душа
    и заспало в нея се пробуди,
    чувството за обич, радостта.

    Сърцето ми политна в небесата
     без оковите на черната тъга
     и мечтите като дъжд пороен заваляха,
     превръщайки ми делника в дъга.

     И аз поисках да живея
     напук на злобата, скръбта,
     защото истинската обич надделява
     над омразата и над смъртта.

© Ивето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??