16.07.2007 г., 10:49 ч.

Оптимистично 

  Поезия
490 0 6
    Слънцето радушно се усмихна,
    на оскотялата ми ледена душа
    и заспало в нея се пробуди,
    чувството за обич, радостта.

    Сърцето ми политна в небесата
     без оковите на черната тъга
     и мечтите като дъжд пороен заваляха,
     превръщайки ми делника в дъга.

     И аз поисках да живея
     напук на злобата, скръбта,
     защото истинската обич надделява
     над омразата и над смъртта.

© Ивето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??