Оптимистично

Jul 16, 2007, 10:49 AM

Poetry

491 0 6

    Слънцето радушно се усмихна,
    на оскотялата ми ледена душа
    и заспало в нея се пробуди,
    чувството за обич, радостта.

    Сърцето ми политна в небесата
     без оковите на черната тъга
     и мечтите като дъжд пороен заваляха,
     превръщайки ми делника в дъга.

     И аз поисках да живея
     напук на злобата, скръбта,
     защото истинската обич надделява
     над омразата и над смъртта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

cvete21 (Цветелина Янкова)

2007-09-04T15:20:27+03:00

Надделява, разбира се! Истинска ли е тя- по- силна е от всичко! Много добър стих, Иве! Поздрави!
lestat11 (Калоян Кънев)

2007-07-17T11:02:37+03:00

удави ме в оптимизъм
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-07-16T12:54:07+03:00

И аз съм за ДА ЖИВЕЕ ОБИЧТА!!!
Поздрав!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-07-16T11:51:23+03:00

Така е, а ти носиш силата за живот в себе си.
Прекрасен текст, усмихна ме.

Поздрав и усмивка за теб.
плам (Пламена)

2007-07-16T11:10:54+03:00

Любовта ни прави да живеем!
Поздрави за хубавия стих!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2007-07-16T10:59:00+03:00

защото истинската обич надделява
над омразата и над смъртта.

така е, иве!

поздрав*

Оптимистично

Свързани произведения

Comments

Random works