Jul 16, 2007, 10:49 AM

Оптимистично

Poetry

638 0 6

    Слънцето радушно се усмихна,
    на оскотялата ми ледена душа
    и заспало в нея се пробуди,
    чувството за обич, радостта.

    Сърцето ми политна в небесата
     без оковите на черната тъга
     и мечтите като дъжд пороен заваляха,
     превръщайки ми делника в дъга.

     И аз поисках да живея
     напук на злобата, скръбта,
     защото истинската обич надделява
     над омразата и над смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

cvete21 (Цветелина Янкова)

Надделява, разбира се! Истинска ли е тя- по- силна е от всичко! Много добър стих, Иве! Поздрави!

2007-09-04T15:20:27+03:00
lestat11 (Калоян Кънев)

удави ме в оптимизъм

2007-07-17T11:02:37+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И аз съм за ДА ЖИВЕЕ ОБИЧТА!!!
Поздрав!!!

2007-07-16T12:54:07+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Така е, а ти носиш силата за живот в себе си.
Прекрасен текст, усмихна ме.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-07-16T11:51:23+03:00
плам (Пламена)

Любовта ни прави да живеем!
Поздрави за хубавия стих!

2007-07-16T11:10:54+03:00