22 апр. 2008 г., 16:05

Оптимистично към приятеля...

987 0 1
Светът навън е жаден
да види твоя мироглед,
ще разбере, че ти си важен,
надявам се, от първия куплет.

Аз бях ти обещала надежда, оптимизъм,
но дните кратки срещнаха ме и със злоба, егоизъм.
За тях ти затвори очи,
не им позволявай да развалят младежките мечти.

Ако погледнеш през прозореца на твойта стая,
ще видиш много светове,
картината наистина никога не може да бъде само черно-бяла
и все пак те моля да избереш по-светлите й цветове.

По бялата пътека докато вървиш,
ще срещаш топлина и доборота,
Там никога не ще искаш да крещиш -
ще слушаш само мелодията на песента.

„Повярвай в хората, бъди добър” – това ще казва тя,
мъдрост и сила ще иска да ти вдъхне,
но ще решиш за по-добре да не чуеш нейните слова
и всичко за миг ще заглъхне.

Ще чуваш вятър,
ще останеш дълго сам,
но в последствие ще съумееш някак
да разбереш за какво всъщност си призван.

Аз знам – хората ще те приемат такъв, какъвто си,
ще бъдат тихи съдници на твоите дела,
ще видят в теб приятел и любим
и няма да намерят като теб и в най-затънтените ни села.

Ще намериш себе си на този свят
и ще го покориш по начин най-сърцат.
И своя половинка ще намериш,
с която всеки ден да го споделяш.

Когато пътя си изгубиш - не унивай,
с вярата в сърцето ти ще победиш
и с нови сили красотата на света откривай,
а после се върни при мен да споделиш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светът навън е жаден
    да види твоя мироглед,
    ще разбере, че ти си важен,
    надявам се, от първия куплет.

    този първи куплет те грабва и не те оставя ,докато не прочетеш стихотворението до края :*

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...