Оптимистично към приятеля...

Светът навън е жаден
да види твоя мироглед,
ще разбере, че ти си важен,
надявам се, от първия куплет.

Аз бях ти обещала надежда, оптимизъм,
но дните кратки срещнаха ме и със злоба, егоизъм.
За тях ти затвори очи,
не им позволявай да развалят младежките мечти.

Ако погледнеш през прозореца на твойта стая,
ще видиш много светове,
картината наистина никога не може да бъде само черно-бяла
и все пак те моля да избереш по-светлите й цветове.

По бялата пътека докато вървиш,
ще срещаш топлина и доборота,
Там никога не ще искаш да крещиш -
ще слушаш само мелодията на песента.

„Повярвай в хората, бъди добър” – това ще казва тя,
мъдрост и сила ще иска да ти вдъхне,
но ще решиш за по-добре да не чуеш нейните слова
и всичко за миг ще заглъхне.

Ще чуваш вятър,
ще останеш дълго сам,
но в последствие ще съумееш някак
да разбереш за какво всъщност си призван.

Аз знам – хората ще те приемат такъв, какъвто си,
ще бъдат тихи съдници на твоите дела,
ще видят в теб приятел и любим
и няма да намерят като теб и в най-затънтените ни села.

Ще намериш себе си на този свят
и ще го покориш по начин най-сърцат.
И своя половинка ще намериш,
с която всеки ден да го споделяш.

Когато пътя си изгубиш - не унивай,
с вярата в сърцето ти ще победиш
и с нови сили красотата на света откривай,
а после се върни при мен да споделиш.