28 янв. 2012 г., 18:00

Оптимистично стихотворение

1.5K 0 4

В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,


когато нашите деца стареят бързо,
а майките ни побелели цепят своя хляб.
Когато да си себе си е непростима дързост,
а някой  друг - върховен идеал.


Когато целият ни свят е злато и пари
и неудачникът пред талантливия успява.
О, Господи, и в тези времена дори,
любовта ми към живота оцелява…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • избягвай думи като - никой
    Борхес е сравнително четен автор
    не че не разбрах какво си искал да кажеш

    и тва:
    О, Господи...
    зарежи го

    иначе
    потенциал имаш
    както са написали преди мен
  • Г-н Георгиев, във Вас има невероятен потенциал! Надявам се да го развиете пълноценно! Следя публикациите Ви с огромен интерес! Поздрав!
  • Браво!
  • Браво, Божидар!
    Добра позиция, поднесена оригинално.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...