28.01.2012 г., 18:00

Оптимистично стихотворение

1.5K 0 4

В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,


когато нашите деца стареят бързо,
а майките ни побелели цепят своя хляб.
Когато да си себе си е непростима дързост,
а някой  друг - върховен идеал.


Когато целият ни свят е злато и пари
и неудачникът пред талантливия успява.
О, Господи, и в тези времена дори,
любовта ми към живота оцелява…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • избягвай думи като - никой
    Борхес е сравнително четен автор
    не че не разбрах какво си искал да кажеш

    и тва:
    О, Господи...
    зарежи го

    иначе
    потенциал имаш
    както са написали преди мен
  • Г-н Георгиев, във Вас има невероятен потенциал! Надявам се да го развиете пълноценно! Следя публикациите Ви с огромен интерес! Поздрав!
  • Браво!
  • Браво, Божидар!
    Добра позиция, поднесена оригинално.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...