В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,
когато нашите деца стареят бързо,
а майките ни побелели цепят своя хляб.
Когато да си себе си е непростима дързост,
а някой друг - върховен идеал.
Когато целият ни свят е злато и пари
и неудачникът пред талантливия успява.
О, Господи, и в тези времена дори,
любовта ми към живота оцелява…
© Божидар Георгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
