4 мая 2020 г., 07:55

Оптимизъм 

  Поэзия » Другая
1325 1 0

Изпих си до дъно горчивата чаша,

но животът остана красив.

Бавно след себе си, съдбата си влача,

но той ме поглежда весел и жив.

 

Бавно в небето облак пътува,

аз се заглеждам на там.

Ято птици в небето се рее,

сякаш отнася днешния ден.

 

Лазурно над мене небето сияе,

орел се къпе в небесната шир.

Пеперуда над житата , като цвете прелита

и каца на тъничък клон.

 

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??