severianin (Валентин Чернев)
417 677
20 июл. 2012 г., 11:26

Оран 

  Поэзия
455 0 5

 

        “Орах в морето...”

                          Симон БОЛИВАР

 

         “Оранта никога не е била напразна.

          Дори и да ореш в морето.”

                         Мигел Отеро СИЛВА, “Освободителят”

 

Не виждате ли Дунав?

Цял живот

орах гръдта му, думи за да сея.

Личи ли нещо? Ще роди ли плод

реката от засятото из нея?

 

Ще изкласят ли злато и сребро

след тая оран и от този посев?

А семето ми – беше ли добро?

И как да жъна?

 

Глупави въпроси...

 

Прегърбих се след този плуг пред мен,

от този сърп личат по мене рани.

Нима орах в морето всеки ден,

с надеждата, че нещо ще остане?

 

Пшеница ли в браздите ми кълни

и зреят ли след мене плодовете,

или и аз през трудните си дни

живях на суша, но орах морето?

 

Не казвайте ни “да”, ни “не”.
Пред мен

е моят плуг и нивите зелени.

Ора! Дори да кажат някой ден,

че всъщност съм орал

вълни солени.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • "Ора! Дори да кажат някой ден,
    че всъщност съм орал
    вълни солени."
    Така постъпва гордият орач, с красиво, високо вдигнато чело...
  • Поздрави и от мен!Много е добро!
  • Невероятно е!!!
  • Ей така е - орем си цял живот, пускаме семена, после жънем - де добро, де не чак толкова...А накрая се вижда кой как е орал коравата земя-живот и какво семе е сял.След едни - сребро и злато, след други -тръни. Хубаво ти е семето, дълбоко го сееш, Валентин. Поздрави!
Предложения
: ??:??