Оран
“Орах в морето...”
Симон БОЛИВАР
“Оранта никога не е била напразна.
Дори и да ореш в морето.”
Мигел Отеро СИЛВА, “Освободителят”
Не виждате ли Дунав?
Цял живот
орах гръдта му, думи за да сея.
Личи ли нещо? Ще роди ли плод
реката от засятото из нея?
Ще изкласят ли злато и сребро
след тая оран и от този посев?
А семето ми – беше ли добро?
И как да жъна?
Глупави въпроси...
Прегърбих се след този плуг пред мен,
от този сърп личат по мене рани.
Нима орах в морето всеки ден,
с надеждата, че нещо ще остане?
Пшеница ли в браздите ми кълни
и зреят ли след мене плодовете,
или и аз през трудните си дни
живях на суша, но орах морето?
Не казвайте ни “да”, ни “не”.
Пред мен
е моят плуг и нивите зелени.
Ора! Дори да кажат някой ден,
че всъщност съм орал
вълни солени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
