Орел
Бе отдавна, когато откри ме
ранен до един горски поток
и ти единствена съжали ме -
бях забравен от Дявол и Бог...
За теб бях просто момък без име -
един млад орел, царствен и смел.
В дома си с обич ти приюти ме,
не пита откъде съм, къде съм поел...
Там излекува ме с твойта любов -
животворна, като младата пролет!
Сега съм укрепнал и вече готов
да продължа с волния полет...
Не ме упреквай, мила моя,
че жадувам за простор, свобода...
Те каляват моята воля -
аз съм жив, когато летя!
Когато свири вятър в ушите ми,
когато имам пред себе си път,
когато следвам гласа на дедите ми -
опознали всяко кътче в светът!
Мечтая за дивната гледка-
хоризонти, слънце, звезди...
Не мога да бъда в клетка -
пленник на твойте очи...
Чуй тревожни крясък в небето -
това е зова на гордата кръв,
която вълнува, подтиква сърцето,
да се бориш, да си винаги пръв!
Ето ги братята ми във синевата...
За сбогом, мила, ти прегърна ме!
Знай - ще помня вечно добрината
и ще умра, на уста със твойто име!
1998
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Пантов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
