Орел

6 февр. 2021 г., 07:55

Поэзия » Любовная, Философская, Оды и поэмы

601 1 3

Бе отдавна, когато откри ме

ранен до един горски поток

и ти единствена съжали ме -

бях забравен от Дявол и Бог...

За теб бях просто момък без име -

един млад орел, царствен и смел.

В дома си с обич ти приюти ме,

не пита откъде съм, къде съм поел...

Там излекува ме с твойта любов -

животворна, като младата пролет!

Сега съм укрепнал и вече готов

да продължа с волния полет...

Не ме упреквай, мила моя,

че жадувам за простор, свобода...

Те каляват моята воля -

аз съм жив, когато летя!

Когато свири вятър в ушите ми,

когато имам пред себе си път,

когато следвам гласа на дедите ми -

опознали всяко кътче в светът!

Мечтая за дивната гледка-

хоризонти, слънце, звезди...

Не мога да бъда в клетка -

пленник на твойте очи...

Чуй тревожни крясък в небето -

това е зова на гордата кръв,

която вълнува, подтиква сърцето,

да се бориш, да си винаги пръв!

Ето ги братята ми във синевата...

За сбогом, мила, ти прегърна ме!

Знай - ще помня вечно добрината

и ще умра, на уста със твойто име!

1998

Произведение участвует в конкурсе: