amethyst (Калин Пантов)
50 779
6.02.2021 г., 7:55 ч.

Орел 

  Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми
609 1 3

Бе отдавна, когато откри ме

ранен до един горски поток

и ти единствена съжали ме -

бях забравен от Дявол и Бог... 

 

За теб бях просто момък без име -

един млад орел, царствен и смел.

В дома си с обич ти приюти ме, 

не пита откъде съм, къде съм поел...

 

Там излекува ме с твойта любов -

животворна, като младата пролет!

Сега съм укрепнал и вече готов

да продължа с волния полет... 

 

Не ме упреквай, мила моя, 

че жадувам за простор, свобода... 

Те каляват моята воля - 

аз съм жив, когато летя! 

 

Когато свири вятър в ушите ми, 

когато имам пред себе си път, 

когато следвам гласа на дедите ми - 

опознали всяко кътче в светът! 

 

Мечтая за дивната гледка- 

хоризонти, слънце, звезди... 

Не мога да бъда в клетка - 

пленник на твойте очи... 

 

Чуй тревожни крясък в небето - 

това е зова на гордата кръв, 

която вълнува, подтиква сърцето, 

да се бориш, да си винаги пръв! 

 

Ето ги братята ми във синевата... 

За сбогом, мила, ти прегърна ме! 

Знай - ще помня вечно добрината

и ще умра, на уста със твойто име! 

 

1998

 

 

 

 

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »

16 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??