6 окт. 2010 г., 12:03

Орфеева песен

788 0 7

 

ОРФЕЕВА ПЕСЕН

 

Ако някога,

поне за малко,

Орфей си е захвърлял лирата,

то е било,

за да те прегърне

с двете си ръце

и да посвири на струните

опънати

от залеза до изгрева

във твоето сърце.

 

Ако понякога,

поне за миг,

Орфей е заспивал от умора –

виновната си ти,

а не хорът

на ангелонежни

мелодии.

 

И ако Орфей

наистина е още жив

и весел,

какъвто винаги е бил –

то е,

защото ти

си неговата черноока,

чернокоса,

вечна

песен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...