6.10.2010 г., 12:03

Орфеева песен

783 0 7

 

ОРФЕЕВА ПЕСЕН

 

Ако някога,

поне за малко,

Орфей си е захвърлял лирата,

то е било,

за да те прегърне

с двете си ръце

и да посвири на струните

опънати

от залеза до изгрева

във твоето сърце.

 

Ако понякога,

поне за миг,

Орфей е заспивал от умора –

виновната си ти,

а не хорът

на ангелонежни

мелодии.

 

И ако Орфей

наистина е още жив

и весел,

какъвто винаги е бил –

то е,

защото ти

си неговата черноока,

чернокоса,

вечна

песен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....