ОРФЕЕВА ПЕСЕН
Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било,
за да те прегърне
с двете си ръце
и да посвири на струните
опънати
от залеза до изгрева
във твоето сърце.
Ако понякога,
поне за миг,
Орфей е заспивал от умора –
виновната си ти,
а не хорът
на ангелонежни
мелодии.
И ако Орфей
наистина е още жив
и весел,
какъвто винаги е бил –
то е,
защото ти
си неговата черноока,
чернокоса,
вечна
песен.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
