28 апр. 2009 г., 12:30

Орфей

897 0 7

Падат листата ми бавно,

събери ги и пак ме

съгради.

С устни докосни цветовете ми,

ще падат, ала ти ги

                                   събери.

Единствена сили имаш

да ме съживиш.

Ще го направиш ли!?

Падат листата ми бавно,

бързият вятър далеч ме отвя.

С очи потърси ме.

Ще го направиш ли!?

            Кажи.

 

 

Падам към дъното бавно,

бъди моя Орфей.

С музика нежно

събирай

късче по късче

всяко листо!

Падам към дъното бавно.

Защо ме погледна!?

Знам! Не съм този, когото обичаш.

 

 

Боговете дъното ми отредиха.

Към дъното вечно ще падам.

Не те, а твойте очи ме убиха.

На дъната им се отдавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...