28 апр. 2009 г., 12:30

Орфей

900 0 7

Падат листата ми бавно,

събери ги и пак ме

съгради.

С устни докосни цветовете ми,

ще падат, ала ти ги

                                   събери.

Единствена сили имаш

да ме съживиш.

Ще го направиш ли!?

Падат листата ми бавно,

бързият вятър далеч ме отвя.

С очи потърси ме.

Ще го направиш ли!?

            Кажи.

 

 

Падам към дъното бавно,

бъди моя Орфей.

С музика нежно

събирай

късче по късче

всяко листо!

Падам към дъното бавно.

Защо ме погледна!?

Знам! Не съм този, когото обичаш.

 

 

Боговете дъното ми отредиха.

Към дъното вечно ще падам.

Не те, а твойте очи ме убиха.

На дъната им се отдавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...