Орфей
Падат листата ми бавно,
събери ги и пак ме
съгради.
С устни докосни цветовете ми,
ще падат, ала ти ги
събери.
Единствена сили имаш
да ме съживиш.
Ще го направиш ли!?
Падат листата ми бавно,
бързият вятър далеч ме отвя.
С очи потърси ме.
Ще го направиш ли!?
Кажи.
Падам към дъното бавно,
бъди моя Орфей.
С музика нежно
събирай
късче по късче
всяко листо!
Падам към дъното бавно.
Защо ме погледна!?
Знам! Не съм този, когото обичаш.
Боговете дъното ми отредиха.
Към дъното вечно ще падам.
Не те, а твойте очи ме убиха.
На дъната им се отдавам.
© Никой All rights reserved.
