Изстена космоса, взривен,
изпепелен от твойто тяло.
В безброй екстаза разслоен,
от силата ти укротен
и покорен изцяло...
Разкъса топлата си гръд
нощта и ти дари страстта си.
Пропи ти нощната й плът
с убийствен стон. След дълъг път
дари й мъжествеността си.
С неудържимо ускорение
премина светлина...
Родена в твоите умения,
от непознати измерения,
се спусна розова мъгла.
Без дъх до теб нощта попи те,
забрави за света навън.
Ти с устни облада очите й,
докосна лекичко косите й,
потапяйки я в сладък сън.
© Цвети Пеева Все права защищены
нанасладя!Целувам те с обич.