1 мар. 2007 г., 20:36

Орис

975 1 6
Обречена съм цял живот да скитам,
но глътка топлина да не намеря.
Сега ще трябва пак да се опитам
от болка и от страх да не треперя.

Ще трябва да престана и да плача
и малко смелост луда да потърся.
А щом сега не съм сама във здрача
от всички грехове ще се отърся.

И ще танцувам с вятъра. Ще бъда
най-искрена, най-смела, най-добра.
И ще сънувам сънища несбъднати,
ще пея за разцъфнали утра.

Най-после ще успея да обичам
и няма да се върна у дома.
По слънчевите пътища ще тичам,
но с теб ще бъда вече - не сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...