1 мар. 2007 г., 20:36

Орис

972 1 6
Обречена съм цял живот да скитам,
но глътка топлина да не намеря.
Сега ще трябва пак да се опитам
от болка и от страх да не треперя.

Ще трябва да престана и да плача
и малко смелост луда да потърся.
А щом сега не съм сама във здрача
от всички грехове ще се отърся.

И ще танцувам с вятъра. Ще бъда
най-искрена, най-смела, най-добра.
И ще сънувам сънища несбъднати,
ще пея за разцъфнали утра.

Най-после ще успея да обичам
и няма да се върна у дома.
По слънчевите пътища ще тичам,
но с теб ще бъда вече - не сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...