Mar 1, 2007, 8:36 PM

Орис

  Poetry
971 1 6
Обречена съм цял живот да скитам,
но глътка топлина да не намеря.
Сега ще трябва пак да се опитам
от болка и от страх да не треперя.

Ще трябва да престана и да плача
и малко смелост луда да потърся.
А щом сега не съм сама във здрача
от всички грехове ще се отърся.

И ще танцувам с вятъра. Ще бъда
най-искрена, най-смела, най-добра.
И ще сънувам сънища несбъднати,
ще пея за разцъфнали утра.

Най-после ще успея да обичам
и няма да се върна у дома.
По слънчевите пътища ще тичам,
но с теб ще бъда вече - не сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...