Орис

15 авг. 2009 г., 12:10

Поэзия

786 0 3

В дъното на многолика гара,

в ъгъла до кофата с боклук,

една несбъдната мечта догаря,

но кой ли го е грижа тук?

Под купчина от дрипи и парцали,

с изпепелено от мъката лице,

нашето безмълвно отрицание

плахо протяга за милост ръце.

Изхвърлено от коловоза на живота,

преминаващ покрай него като сън,

то в самотата си потръпва,

но кой ли го е грижа вън?

И като в приказка позната

за омагьосания свят на фея зла,

пред нощта на чудесата чака

неизплаканата майчина сълза...

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2009-08-23T15:39:16+03:00

Силен стих!
nellnokia (Нели Господинова)

2009-08-15T12:31:32+03:00

Очароваха ме усещанията ти..и макарче по формата има леко разминаване, творбата ти остави у мен необикновено чувство... просто ако пипнеш малко..си перфектна като форма и съдържание! Поздрав!
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2009-08-15T12:27:38+03:00

Идеята е великолепна!
За изпълнението ...
Има места на които се губи ритъма. Например в осмия ред може да стане:
"За милост е протегнало ръце" или "За милост плахо е протегнало ръце".
В третия куплет последните два реда също объркват ритъма.
"Изхвърлено от коловоза на живота,
преминаващ покрай него като сън,
в самотата си безжизнено потръпва,
но кой ли всъщност го е грижа вън"

Не си мисли, че те коригирам. Стиха наистина ми харесва и ти давам своите предложения.
Поздрав!